Възможна ли е операция „Чисти ръце” в България?

Какво провокира италианците да изчистят ръцете си в началото на 90-те? Това са най-вече недоверието на обществото в политиците и увереността на избирателите, че съдебната система не работи. В края на 80-те контрастът между начина на живот на политическите ръководители и обикновените избиратели на Апенините добива чудовищни измерения. Ярък пример в това отношение е секретарят на Италианската социалистическа партия Бетино Кракси, който в последствие става премиер (точно като Сергей Станишев). Това, което смущава хората и магистратите обаче е стандартът на живот на Кракси.  След като той навлиза във властта – започва да живее в най-скъпия хотел в центъра на Рим(хотел „Рафаел”) и вдига огромна вила в Тунис(подобна на сараите на Доган в Девин). Приятелката на Кракси е била телевизионната журналистка Сандра Мило(приятелката на Сергей Станишев също е популярна телевизионна журналистка). 

 

Откакто избухна „генералския скандал” в България, всякакви анализатори и депутати отново заговориха за нуждата от побългарена операция тип „Чисти ръце”. Това е добра идея поради една причина – никога действителността в България днес не е имала повече допирни точки с атмосферата в Италия предхождала масираните разследвания и арести на италиански политици в рамките на „Мани пулите” (както е оригиналното наименование на „Чисти ръце”), започнала на 17 февруари 1992 г. с арестуването на депутата от социалистическата партия Марио Киеза. Ето я и следващата прилика – в Италия операция „Чисти ръце” започва с ареста на социалист в обвинения за корупция. За сравнение в България в момента имаме цял министър, срещу когото има подозрения в корупция. Дори начинът по който е заключен Киеза много напомня за скандала, който тресе България в момента – италианският политик е записан да договаря по телефона си 7 милиона лири подкуп от частна фирма. Премиерът Кракси защитава Киеза(както президент и премиер защитават Румен Петков в момента) точно един месец, но осъзнал непопулярната си позиция изненадващо заявява:

 

„Той хвърли сянка върху най-честната партия в Италия”.

 

Вече обаче е късно за подобни „признания”. Останал без подкрепата на своята партия Киеза прави пълни самопризнания. Те са стряскащи, сензационни и най-важното вкарват половината социалисти и индустриалци от Милано зад решетките. Може би точно от това се страхуват българските властимащи днес и за това не смеят да поискат оставката на Петков? От неговите отмъстителни самопризнания? 

 

След като в медиите в Италия започва да се шуми около случая с Киеза, прокурорите насочват погледа си към бизнеса. Само в рамките на няколко месеца, след използване на специални разузнавателни средства зад решетките попадат някои от най-влиятелните италиански бизнесмени сред които президентът на електрическия гигант ЕНИ Габриеле Каляри, който се самоубива в затвора. Самоубива се и социалиста Серджо Морони. Той оставя писмо със самопризнания, свързани с финансирането на Италианската социалистическа партия.

 

През 1993 г. на топло влиза и съдията от Милано Диего Курто, придружаван от половината наличен ръководен състав на Италианското министерство на вътрешните работи. Обвиненията са едни и същи – корупция и връзки с престъпни организации. Лично шефа на ФИАТ си признава в писмо до вестниците корупционните схеми, в които компанията е участвала, за да си осигури политически комфорт.  

 

Операция „Чисти ръце” се разгръща като лавина – изплуват документи, доклади, специални комисии вадят разпечатки с телефонни разговори(както в българския случай). Разбира се и тогава политиците в Италия се опитват да блокират разкритията на прокурорите чрез структурни промени в Италианската полиция и обещания за реформи. Най-деен в това отношение е Силвио Берлускони, който изплашен от темповете, с които протича „Чисти ръце” тихомълком прокарва проекто-закон, който да защити обвинения си в корупция брат Паоло от наказателно преследване. Берлускони вкарва за обсъждане своя проект за „реформи” точно в деня на мача България – Италия в САЩ’94. И успява. Идва обаче финалът с Бразилия, а Баджо изпуска дузпа и Италия потъва в скръб. На този фон телевизиите започват да излъчват кадри на излизащи от затвора политици, осигурили си свободата след „Закона на Берлускони”. В крайна сметка властта побеждава прокурорите от „Чисти ръце”, но техните разкрития променят политическия живот в Италия завинаги – социалистическата партия е погребана, а заедно с нея си отиват десетки подгизнали от корупция държавни служители.

 

Възможна ли е операция „Чисти ръце” в България? Въпросът, мисля е повече от реторичен. Нито прокуратурата, нито съдът с работата си  създават впечатление, че защитава интересите на гражданите и уважават закона, повече от политиците, колкото и съмнителни и антипатични типове да са те. Затова предлагам, ако ще правим операция „Чисти ръце”, тя да бъде водена лично от архитекта на тази операция в Италия – Антонио ди Пиетро. В случай, че българското правителство има смелост да го наеме за консултант, ето неговия сайт –

 

http://www.antoniodipietro.it/international.php