Лондонска среща с тъжния чеченец

 

Ресторант „Ицу” в центъра на Лондон е едно от най-невзрачните заведения на иначе тузарската улица „Пикадили стрийт”. Малък салон, десетина маси с алуминиеви крака и широка витрина със суши. Под жълтата табела „Ицу” се мъдри надпис с дребен шрифт: „Здраве и щастие”.

Иронично, нали?

В интерес на истината, точно тук преди година и малко в сушито на един клиент нямаше нищо здравословно. Клиентът се казваше Александър Литвиненко – бивш шпионин на руските служби, а супата му от водорасли беше гарнирана с радиоактивен Полоний 210. След като Литвиненко е бил отровен, се е качил в колата на своя приятел – чеченския лидер Ахмед Закаев, който го е закарал до вкъщи.  

Дали Закаев ще приеме покана за обяд точно в този ресторант с надпис „Здраве и щастие”?    Уви, не мога да избирам къде да се срещна с чеченеца. Часове преди срещата,  господин с руски акцент ме инструктира по мобилния телефон къде трябва да отидем с оператора Благой Момчилов.

„Ето ви телефонен номер. На него ще ви отговори една дама, която ще ви каже къде да дойдете”, бързо казва асистентът на Закаеви прекъсва линията.  

Мястото се оказва голяма бизнес-сграда с офиси, недалеч от ресторанта, където имах намерението да обядвам със Закаев. За нашето интервю е нает просторен офис с чисто бели стени и кръгла маса.   Закаев е точен. Един от хората, които руските служби наричат „опасен терорист” се появява точно в 13.00 ч. в черен костюм и се усмихва.

Сядаме един срещу друг, точно до прозореца на залата.  

Що за човек е Ахмед Закаев?  

23 октомври, 2002 година. 42-ма въоръжени чеченци взимат 850 заложници по време на представление в Московския театър . Два дни и половина руските части обграждат сградата, като накрая щурма на специалните части изпраща в гроба освен 39 терористи, над 200 заложници. Сред обвинените в организирането на заложническата криза е именно външният министър на сепаратистката Чеченска република Ичкерия – Ахмед Закаев – един от най-умерените и светски настроени чеченски лидери. Затова първият ми въпрос е повече от логичен - 

„Вие терорист ли сте, господин Закаев?”  

Този въпрос изобщо не е изненада за чеченеца. Той ме поглежда право в очите и започва да говори бавно и хладнокръвно:  

„Знаете ли, в обстановката, в която аз живея в Лондон, това практически е невъзможно. Когато сте си формулирали въпроса, аз зная от какво сте изхождали, но аз ще отговоря така. За всеки случай, това че има решение на съда в Лондон, по обвиненията, които Русия ми повдигна, дава отговор на вашия въпрос. А това, че Русия днес и нейното ръководство се стреми да представи всички неугодни на тях хора – политически противници и опоненти като терористи и се опитва по всякакъв начин да ги ликвидира, е друга тема. Говоря ви за физическа ликвидация като Александър Литвиненко и Анна Политковска, практически изолацията на Ходорковски. Днес както и по време на СССР съществуват политически дисиденти, които ако не могат да бъдат осъдени и хвърлени в затвора или пък да бъдат убити, Москва ги нарича терористи и екстремисти.”  

Всъщност руснаците са изключително близо до екстрадирането на Закаев. Ако той беше заловен, надали щеше да бъде в състояние да ни даде това интервю. Непосредствено след заложническата криза в московския театър, на 29 октомври 2002 година, Кремъл изпраща молба до властите в Копенхаген, където се провежда Световен чеченски конгрес.  

Обвиненията срещу Закаев звучат стряскащо:   

Убийство Бандитизъм Формиране и лидерство на въоръжени групи, организиращи атаки срещу граждани и организации Нанасяне на тежки телесни повреди Незаконно задържане на граждани Престъпна дейност, терористични атаки и взимане на заложници  

 

Закаев отрича всички тези обвинения. Той нарича себе си „борец за свобода”, който като млад е проспериращ театрален актьор, полеви командир и чеченски политик.  

„Аз нямах друг избор. Когато започна войната аз заедно и с други чеченци, с учители, лекари, трактористи, с всички, които бяха в състояние да се защитават въстанахме срещу тази агресия. В последствие така се получи, че аз бях въвлечен в преговорния процес и днес в Чечня няма нито един човек, който може просто да остане встрани, който не е засегнат от трагедията на чеченския народ. В интерес на истината, за мен също беше напълно неочаквано, че ми се наложи да стана военен, защото аз даже не съм служил в Съветската армия. Аз дори и не исках да бъда войник, Аз се занимавах с друго и си бях избрал друга професия. Но така се получи, че аз, както и всички други, трябваше да взема оръжието и да защитаваме нашите домове и честа и достойнството на нашия народ”, обяснява чеченецът.  

Когато си затворите очите си и се върнете към спомнена за първата чеченска война, каква е първата картина , която изплува в съзнанието ви? – следващият ми въпрос.  

 „Най-шокиращото за мен – когато видях първите разкъсани тела на жени и деца, разрушени къщи и горящи автомобили. Бомбардираха се не военни обекти, както те говореха, а граждански обекти. Това беше действително ужасно и именно тези моменти ще останат в паметта ми за цял живот”, спомня си чеченеца. По лицето му липсва всякаква емоция, а очите продължават да ме гледат строго и остро.    

„Убивали ли сте човек?”  

Мълчание.  

И добре премислен, но сякаш искрен отговор.  

„Не зная, стреляли са срещу мен и аз съм участвал в бойни действия, имаше престрелки, естествено на война загиват хора, загиваха и на нашите позиции, но естествено аз нямам това за което вие намеквате… Не ме преследват кошмари или ужасите на войната, свързани непосредствено с убийства на хора.”, лаконичен е Закаев.    

Разговорът става прекалено тежък. Време е да задам политически въпрос на чеченеца, защото той е в Лондон именно в качеството си на политик – ръководител на чеченското правителство в изгнание.  

„Путин си отива… Идва Медведев… Смятате ли, че чеченският въпрос ще бъде решен от новия президент?”   Въпросът е прекалено общ, за да се получи интересен отговор. Обаче… изненада! Неочаквано за мен, Закаев се оказва доста добре настроен към бъдещия руски президент.  

„Това което знаем към момента е, че приемствеността е традиционна в Русия, но никога приемникът не е бил продължител на политиката на предшественика си и аз не виждам признаци, че това ще стане днес. Медведев определено ще води своя политика и своя игра и той няма да бъде марионетка в ръцете на Путин. Това, че Путин се стреми като стане премиер да влияе върху глобалните процеси, не означава че това ще се случи. За да направи това, той трябва да унищожи цялата структура, която е създал в продължение на осем години. А тази структура е създадена, за да бъде подчинена на Кремъл. Този, който седи в Кремъл ще дърпа конците.”, отговаря Закаев.   

„Въпрос за вашия приятел Александър Литвиненко. Не се ли страхувате да не последвате неговата съдба?”  

Отново е време да се върнем към страховете на бившия полеви командир.  

„Често е имало и опити да бъда убит. Те не са спирали, даже след големия скандал с убийството на Литвиненко. За мен това убийство е терористичен акт, извършен от руските спецслужби. А дали се боя? Страхът не е гаранция за безопасност. С това зло трябва да се борим и безусловно аз като приятел на Анна Политковска и Литвиненко, нямам право да мълча. Дори и да се страхувам за живота си. Това би било предателство от моя страна, както към тях, така и към моя народ. Не, аз не се боя и ако успеем да стигнем до края, това ще доведе както до моята лична безопасност, така и на моя народ. При съществуващия режим в Русия обаче, в безопасност не може да се намира нито един човек”, убеден е Закаев.    

„Да, обаче Литвиненко замлъкна. Кажете ми честно, подбирате ли в момента думите си по-внимателно?”  

„Изобщо не. Литвиненко винаги говореше истината. Ана Политковска също говореше истината. Може би и двамата са знаели, че могат да бъдат убити заради думите си. И аз знам, че с мен може да стане какво ли не. Това, че Путин може да извърши всякакви престъпления, не ми дава право да мълча и да бъда друг. Това, че една ядрена държава се намира в ръцете на гангстери без принципи и без морал. Русия отдавна е престанала да бъде проблем само на чеченския народ, а тя е проблем и на целия свят. Нашето поведение може да способства за изменението на отношението на целия свят към политиката на този режим”, продължава Закаев.  

Смъртта на „Саша”, както нарича Закаев своя приятел е много тежък удар за чеченеца. Защото само преди месец, Закаев и Литвиненко са изпратили Ана. Ана Политковска. Един от най-ревностните критици на режима в Москва е убит на 7 октомври 2006 година. Политковска е ликвидирана в асансьора, на път за апартамента си.  

„Ана нямаше физическата възможност да разкаже на света цялата истина, която знаеше. Тя самата е била свидетел на тези неща, които е описала в книгите си. Ана освети чеченската трагедия професионално и именно заради нея света узна за нас. Тя предупреждаваше, че режимът в Москва не може да сломи чеченците.”, говори Закаев.  

Актьор, бунтовнически командир, политик и беглец в Лондон. Тази пролет Ахмед Закаев ще навърши 52 години. За чеченците той е един от борците за свобода. За руснаците, той е престъпник, който трябва да бъде съден. Ясно е едно – докато има руско-чеченски конфликт, артистът Закаев ще играе водеща роля в него. Точно като в един голям театър на мъката.  

„Така се случи, че от нашето поколение, което стоеше в основата на нашата независимост и участваше във войните за освобождение на Чечня останаха живи единици. Но независимо от всичко, каквито и стремежи да имах като млад, се получи така, че трябваше да поема отговорността върху своите плещи. Безусловно аз нямах друг избор освен да се опитам да поема дълга си достойно, както това направиха и моите предшественици – Джохар Дудаев, Аслан Масхадов, Абдухалим Садулаев и стотиците други чеченци, загинали за свобода и независимост. И за правото на чеченския народ на живот.”, завършва беглецът в Лондон.  

Времето ни изтече. Здрависваме се преди да се разделим. Закаев си тръгва първи. За един миг, чеченецът бързо се смеси с уличния пейзаж. Пейзажът на хората, за които Лондон е официално скривалище. Хората, които макар и далеч от родината, независимо дали тя се казва България или Чечения, продължават да защитават своите каузи. Скрити някъде далеч в лондонската тълпа.  

*Това е разказ за интервюто с Ахмед Закаев, излъчено като част от филма „Бегълци в Лондон” в “bTV Репортерите” на 24.02.2008 г.