“Из архивите” на агентите на ДС в БНТ
Поради големия обществен интерес и последвалата медийна дискусия, публикувам част от резултатите от проучването ми на досиетата на известните телевизизионни лица от близкото минало. Текстът и графиките са едно към едно с репортажите, които бяха излъчени в новините на “Би Ти Ви”.
Нямам намерение да влизам в тона на г-н Кеворкян, който веднага заподозря някаква кампания срещу него. Съвестта ми е кристално чиста и искам да подчертая, че от позицията на моите 25 години никога не бих станал част от никакви задкулисни действия или “активни мероприятия”(наскоро научих какво всъщност означава това словосъчетание).
Има стотици страници със сведения и доноси, изписани от журналисти на Българската национална телевизия, които са били сътрудници на бившите комунистически служби.
Бившият изпълнителен директор на БНТ Нидал Алгафари е вербуван като студент по-малко от две години преди рухването на комунистическия режим. Агент “Наско” предимно пише сведения за интереси на Сирийските специални служби в България. Следи отблизо и арабските студенти в София.
По повод посещението на Кувейтска профсъюзна делегация през лятото на 1989 година, Алгафари пише:
Последното сведение на Нидал Алгафари носи дата 17.07.1990 г. В него става ясно, че сирийските служби се интересуват от дейността на Робърт Максуел в България и мястото на бъдещото израелско посолство в София.
Кеворк Кеворкян или агент “Димитър” е вербуван през ноември 1973 година. В регистрационната му карта е посочена професията “редактор”. Едно от запазените му сведения е срещу неговия колега от БНТ Димитри Иванов, който е “слушал новините на Би Би Си” и се е опитвал да ги адаптира във “Всяка неделя”.
От документите става ясно, че през 1968 г. разузнаването е изпратило Иван Гарелов да учи гръцки език в Атина. Преди това той е преминал ускорена езикова и оперативна подготовка. Службите са съпричастни и към много от пътуванията на агент “Талев” в чужбина, като например командировка в Турция за отразяване на сесия на външните министри на НАТО. Той е осъществявал и срещи с други агенти на разузнаването в столицата на Ливан – Бейрут. Пазят се и няколко разписки за получено заплащане от страна на Гарелов.
„Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат”, каза Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.
Като млад редактор в БТА, Иванов е обект на редица доноси от страна на сътрудници на службите. Без да предполага, материалите на журналиста са били внимателно следен. В три последователни донесения се подчертават високите интелектуални качества на Димитри.
Пикът на донесенията срещу него настъпва през 1958 година, в която агент “Найденов” докладва:
Стига се до 1960 година, когато постъпва предложение за вербовка.
На срещата си с оперативен работник от ДС, Иванов тактично отказва да подпише декларация за сътрудничество, но слага подписа си под документ, че ще запази разговора в тайна.
Това обаче се оказва достатъчно той да влезе в картотеките като агент “Асен”, по-късно преименуван в “Стефан” по собствено желание.
След напускането си на БТА, Иванов се озлобява срещу режима и според донесения срещу него, включително и от страна на Кеворк Кеворкян, излиза от “идеологическия контекст”. В донос от 3 март 1982 г., дежурният звукорежисьор в телевизията цитира Иванов, който излизайки от предаване заявява:
През 1984 година той е изключен от агентурния апарат:
Така от агент, Иванов е прехвърлен към “вражеския контингент”. Службите не са доволни и от друг свои агент – Александър Авджиев, който е вербуван като студент през 1984 година. Шест години по-късно, той е изключен от системата с мотива: “Не е съобщавал оперативно значима информация”.
Говорителят на Желю Желев Валентин Стоянов е вербуван главно заради румънския си език. Службите дори планират да съдействат на Стоянов да постъпи на работа в балканския институт на БАН. Той е посочен и като добър кандидат за резидентурата на разузнаването на Българска телевизия, ръководена според документите от Иван Гарелов.
Този замисъл обаче не се осъществява, защото “Панорама” не е обособена като самостоятелна редакция.
Хачо Бояджиев е вербуван през юни 1958 г. за агент на ВГУ с псевдоним “Кръстю”. През декември 1959 г. е привлечен на работа като агент-нелегал от 05-ПГУ-ДС. В неопределен период той е работил зад граница до изчепране на разузнавателните му възможности през 1971 г.
Огнян Димов е вербуван на “патриотична” основа като студент на 26.11.1985 г.(прави впечатление, че повечето агенти са вербувани през ноември). Псевдоним: “Охридски”. Използван е по линия “учаща младеж”. Вербовката е осъществена в българското посолство на столицата на Унгария – Будапеща.
Документи за агентурното му минало не са запазени, освен предложението за изключване на агента поради изчерпане на възможностите за работа с него. Дата: 28.03.1990 г.
