Моят опит за интервю със Стивън Кинг

Журналистите много рядко разказват през какво минават, за да направят смислено интервю с известна и значима личност. Понякога ми се е случвало да прозвънявам половината свят, за да се добера до един и-мейл адрес или телефон, да изпращам факсове, дори да разменям телефонни номера с африкански журналисти. Преди няколко години получих мобилния на един много висш член на ИРА от ирландски колега срещу номера на … говорителя на българското правителство Димитър Цонев(ха-ха!), друг път пък се свързах с “Хизбула”, рискувайки един от най-важните си контакти в Йордания(разбира се с негово съгласие). Говорил съм и с руски олигарси, и с тайни агенти, и с хора, чийто живот е застрашен(като чеченския лидер в изгнание Ахмед Закаев), щяха да ме арестуват в Либия, охраната на иранския президент Ахмединеджад ме е спирала като подозрително лице… 

Историята, която искам да ви разкажа обаче е за моята неосъществена мечта – да се срещна и разговарям очи в очи с писателя Стивън Кинг. Не ти ли е минало времето да четеш неговите книги? – вероятно биха ме попитали много от вас. Не, съвсем не. Стивън Кинг е уникална личност. Обикновено момче, което първоначално преразказва филми на ужасите и лъже съучениците си, че пише романи, тийнейджър, който сънува кошмари,  млад учител в провинциално училище, който изведнъж печели $ 400 000 след като първия  му роман “Кери”(1974 г.) неочаквано е харесан от голямо издателство. 

Да Стив, след “Кери” успя да се изнесеш от караваната, в която живееше… Кинг е изтъкан от страхове, от комплекси, бивш алкохолик и наркоман, който казва за себе си, че е писал някои от книгите си с памуци в носа, защото заради кокаина непрекъснато му е текла кръв. В наръчника “За писането”, която за мен е една от най-ценните книги за всеки човек, който работи със слово, има едно ярко признание: 

“По едно време бях толкова зле, че изпивах на екс цели шишенца вода за уста…. Когато се откъснах от хероина и кокаина, се оказа, че съм написал един роман, който изобщо не си спомням да съм писал – “Куджо”. Прочетох го. Хареса ми” 

Привидно в душата на Кинг цари истински хаос, а психиката му е точно отражение на основните черти в персонажите на някои от най-ярките му герои – Кери, Мизъри, малкия Дани Торънс от “Сияние”, Джак, който търси лекарство за майка си от “Талисманът”, клоунът Пени Уайз от “То”,  и т.н.

През годините, си бях формулирал около 100 въпроса към Кинг. И беше време да му ги задам. Исках да се опитам просто да разбера какво се случва в главата на този човек.  

Като журналист в Дарик радио (където прекарах пет години), имах възможността да се запозная с човек от американско издателство, който ме убеди да се обадя в друго издателство и да се опитам да си уредя интервю с Кинг, въпреки че това беше почти невъзможно(Кинг дава интервюта изключително рядко).

В крайна сметка, изпратих официално писмо във фондацията на Стивън и Табита Кинг. След 2 дни ми се обади младо момиче, което ми каза, че е лична асистентка на Кинг и ако искам да разговарям с него, ще трябва да напиша лично писмо. Писмото не беше нещо особено – гледах да не го лаская много, нито да подчертавам, че съм му голям фен. Наблягах на това, че неговите книги имат много почитатели в България и че ние сме национално радио, следователно интервюто ще бъде чуто от повечето от феновете му.

След известно време пристигна и отговорът! Лично от Стивън Кинг. Когато отворих имейла си обаче ми стана доста гадничко. Показвам ви дословно писмото, с което Кинг ми отговори само след 10 дни. Оставям изводите не вас:

Re: From Svetoslav Ivanov – Bulgarian National Radio Darik

 

Hi Svetoslav

It’s a no, but it’s good to be big in Bulgaria,

Steve.