Москва не вярва на Бойко
Покрай вътрешнополитическите вълнения около съставянето на новия български кабинет, редовните заподозрени анализатори, които обикалят медиите преди и след избори пропуснаха един черен облак, който се задава от руската степ.
На външнополитическата сцена, Борисов се приема все още със сдържано любопитство. Единственият западен дипломат, който дойде в изборната нощ, за да поздрави бъдещия премиер лично в НДК беше посланикът на Франция Етиен Дьо Понсен, който час преди полунощ смутено си проправяше път през репортерите, за да стисне ръката на лидера на ГЕРБ.
Борисов направи първите си външнополитически стъпки далеч преди да поеме поста на министър-председател. А тези стъпки заслужават внимание и коментар, най-малкото заради интересните последици, които могат да предизвикат не само за страната ни, но и за целия Европейски съюз.
4 дни след съкрушителната победа срещу БСП и ДПС, Борисов поиска в писмо до Петър Димитров да спрат всички преговори за доставка на природен газ от Русия за България. Според Борисив, в партия ГЕРБ постъпват тревожни сигнали, че се предприемат действия против държавните интереси по тези сделки.
Безспорно това е имиджов ход, който внушава, че Борисов е контрапункт на Станишев и по отношение на Русия. Не е нужно да припомняме лакейското поведение на предишното правителство към Москва. Но може ли новата администрация в София да си позволи подобна рязкост още в началото на своето управление?
Руската реакция, макар и на неофициално ниво не закъсня. „На Борисов не му достига опит и нюх”, светкавично коментира ПРАЙМ-ТАСС. „Политическият нихилизъм на Борисов по отношение на Русия, както изглежда представлява не много успешно копие на многобройните антируски изказвания на лидерите на страните от Източна Европа и Прибалтика, които активно се позиционират в ролята на пълноправни членове на ЕС, но в условията на липса на политическа и икономическа тежест в ЕС”, допълва в анализа си московската агенция.
Този аргумент е железен. Вероятно Борисов няма да пътува толкова често до Москва, колкото Станишев, нито пък Путин ще идва в София, заедно с отегчения Алексей Милер. Но… Ще позволят ли Италия и Германия подобно фриволно поведение на неопитния български премиер? Или той ще бъде смъмрен още по време на днешната си визита в Германия?
Какво се случи, след изявлението на Радослав Сикорски, външен министър на далеч по-важната за ЕС Полша, че „Руско-германският проект за изграждане на газопровода “Северен поток” по дъното на Балтийско море подкопава доверието между Полша и Германия”?
Нищо. Глас в пустиня.
Още повече, че погледнато в по-глобална перспектива „Газпром” не може да си позволи да губи повече позиции, след като властите в Ашхабад заявиха, че туркемнският газ, някога съставял 1/3 от общото количество за износ на СССР, може да потече по тръбите на НАБУКО. Новият президент Бардимохамедов, наследил проруски настроения диктатор Сапармурад Ниязов, вероятно е решил да сложи край на икономически неизгодната търговия с Русия, която се свеждаше до простата формула „Москва купува газ евтино от Туркемистан и продава същата газ скъпо на Европа”.
Много е важно каква ще е номинацията на Бойко Борисов за външен министър на България. Дали това ще е някой ентусиазиран кариерист, който да следва сляпо всяка заповед на своя лидер, който все пак да не забравяме, че не е дипломат. Или пък той ще е експерт, който да има собствена визия и да умее да я отстоява пред премиера.
И в двата случая вероятно ни чака интересна зима, а развитието в двустранните отношения с Русия най-после може да навлезе в нов етап – за добро или за лошо.
