Кеворкян и идеологическата обработка на информацията

Многократно съм се питал защо трябва да се отварят досиетата, след като в 90% от случаите, съдържателната стойност на архивните документи е изчезнала отдавна в небитието. И каква информация ни дава всъщност Комисията по досиетата, след като представя бившите сътрудници на комунистическите служби просто с техните псевдоними, без обаче обществото да може да разбере какво всъщност са вършили тези хора.

Преди няколко месеца обаче ми стана ясно, че колкото и неясна, документацията на Държавна сигурност е симптоматичен показател за израстването на две личности, които имиджово са превърнати в нещо като икони за журналистическата гилдия в последните десетилетия.

Тези двама души са Кеворк Кеворкян – агент Димитър и Иван Гарелов – агент Талев.

Аз не познавам лично тези хора, макар че преди няколко месеца, в рубриката си във вестник „Труд” Кеворкян се опита да коментира качеството на кадрите в мой документален филм за ислямистите в Лондон. Уважавам журналистиката, която правеше Кеворкян, защото наистина той беше сред първите, които „отваряха широко прозореца”(както той сам се изразява), за да влезе свеж въздух в мрачното задушевно пространство на дребни политически интриги и незначителни трептения, белязали българската журналистика в последните години. В нея, както отбеляза веднъж близък мой приятел, геройството се свежда до това да откраднеш мома от другото село или да откриеш, че външната тоалетна трябва да се почисти, въпреки че всички усещат със сетивата си лепкавата, мръсна пяна.

Не познавам Иван Гарелов, но многократно съм чел за пътуванията на този човек в Камбоджа, Палестина, Ливан, Виетнам и т.н. Фактът, че той е носил агентурното име Талев хвърля дебела сянка на съмнение върху целта на тези пътувания – дали пък не е бил изпращан в тези държави като репортер, а всъщност неговата лична цел или целта, на тези които са го изпращали, да е била коренно различна от изготвянето на документални филми? Дали „горещите точки” не са му били „посочвани”, в момент, в който България е имала интерес към съответните държави?

Не съм чувал Кеворкян някога да е посещавал държава, в която да се водят активни бойни действия, но неговият маниер на публична комуникация внушава ерудиция, отстоявана на моменти с груб и нападателен стил. С изненада научих, че той се е разделил с БНТ, защото бил „най-отявлен критик на войната в Ирак”.

Този аргумент би звучал логично, ако уважаваният господин развиваше телевизионната си дейност не у нас, а например в американската телевизия „Ал Хурра”, която субсидирана от Вашингтон, предава новини на арабски език. Агентурното име Димитър може да накара много хора да си помислят, че този динозавър е съхранил образа си през всичките тези години, благодарение на принадлежност към място, много различно от сградата на „Сан Стефано” 29. Фактът, че архивите за неговата дейност са били унищожени още повече поставя този въпрос на дневен ред.

Като млад журналист, винаги съм се стремял за избягвам идолопоклоничеството. Когато заминах абсолютно сам за Ирак, с граждански полет, гледах да мисля не като Гарелов, а като колегата от списание „Тайм”, който без да се бие в гърдите, че е правил интервю със Саддам Хюсейн, обикаляше Киркук с русата си глава и сините си очи, въоръжен само с една усмивка и изпокъсан бележник с химикалка.

Аз никога няма да използвам езика на Кеворкян и да наричам някого „доносник”(като случая с агент Алберт – Коритаров), след като там някъде в прашните кашони се крие моят собствен агентурен псевдоним.

„Димитър” „Талев”(да не се бърка с писателя) всъщност е едно същество, което живее върху стари лаври и успехи, постигнати по неведоми пътища. Тези пътища днес се пресичат, за да покажат на всички колко порочно е да се обявява „принадлежност”, защото съмненията понякога могат да гасят звезди.

Гарелов веднага ме покани на разговор, след като публично зададох тези въпроси в ефира на „Тази сутрин”. Получи се една интересна изповед, в която той ми разказа при какви обстоятелства и как е бил вербуван. „Не се гордея с това, но тогава ми беше интересно. Не смятам да се оправдавам.”, каза ми тогава Гарелов. Не трябва да забравяме обаче, че той е бил професионално подготвен разузнавач, а не обикновен доносник като Кеворкян.

Ситуацията при Кеворк Кеворкян или агент “Димитър” е друга. Той вербуван през ноември 1973 година. В регистрационната му карта е посочена професията “редактор”. Едно от запазените му сведения е срещу неговия колега от БНТ Димитри Иванов, който е “слушал новините на Би Би Си” и се е опитвал да ги адаптира във “Всяка неделя”.

По този повод Кеворкян донася:

Бащата на „Всяка неделя” очевидно е разчиствал пътя си до стола на водещия. Не знам, не съм бил там. Просто този чичко ми се вижда нечистоплътен и жалък. За разлика от Гарелов и Димитри Иванов, Кеворкян се скри като плъх, когато трябваше да даде коментар за досието си. А многократно се опитах да го измъкна от дупката му. Сега може да ми отмъщава в един от малкото вестници, които все още му дават трибуна.