2 Pac и иранските бунтове

Младите хора са движещата сила на събитията в Иран. Те са много по-различни от нашите представи за живота в страната.

Аз не мразя САЩ или Израел, аз просто не ги познавам. Ние не трябва да се мразим, защото сме хора. Правителствата са съставени от 10-15 души, а нациите са милиони човешки същества като мен и теб, приятелю.

Думи на 21-годишен студент, който срещнах пред гробницата на имам Хомейни в центъра на Техеран миналата година.

Дори в момента, когато си спомням този разговор с него, изпитвам същото приятно чувство, каквото може би изпитвате и вие, докато четете неговите думи.

След като се върнах в България обаче изпитах сериозни колебания.

 Дали да използвам тези думи в документалния си филм?

Дали по този начин няма да застраша момчето?

Ами ако някой в посолството на Иран в София го види как говори за мир и приятелство между иранци и евреи, докато президента Ахмединеджад отрича Холокостта и иска да изтрива Израел от лицето на планетата?

Възможно ли е да го обявят за враг на революцията и да го хвърлят в зловещия затвор, чиито стени се виждат по билото на планината от цял Техеран?

В крайна сметка прецених, че след като младежът е бил толкова смел, за да каже точно това пред камерата, не съм аз човекът, който ще го цензурира.

Една година по-късно виждам хиляди млади хора като него по улиците на Техеран. Тъпкани, стреляни и мачкани…. Млади хора, които демонстрират изненадваща смелост с оглед на бруталните методи, които използва властта на аятоласите, за да смаже техния протест.

Няма никакво значение дали изборите са манипулирани или не. Властта в Иран не е в ръцете на президента и неговата институция е подвластна на върховния лидер в лицето на Хаменей. След като за „знамението на Бога”(както се превежда думата „аятолах”) изборите са честни, значи са честни и точка.

В Иран музиката и танците са забранени. От Катар обаче американците облъчват младежите с  песни на  2 Pac.

- Гледал ли си „Шифърът на Леонардо” – пита ме друг младеж на име Али. – Велик филм!

- Книгата е по-интересна. – казвам аз.

- Тук не мога да я намеря. Забранена е такава литература. – отговаря момчето. – Но ще те разбия на FIFA 2008!

Сблъсък на поколенията. Улицата на която се намира българското посолство в Иран е известна като „Улицата на любовта”. Представете си две платна, разделени от тесен остров, а десетки момчета и момичета обикалят в кръг с колите си и изпращат телефонните си номера едни на други чрез Bluetooth. Иранска свалка. Никъде по света не можеш да видиш такова нещо.

С тези мобилните телефони днес се заснети най-зловещите кадри от потушаването на уличните бунтове и с помощта на Facebook, Youtube и Twitter те стигат до целия свят. След като изгониха кореспондентите на големите медии от Техеран, дори можем да ги видим по CNN и Би Би Си.

Младата Неда е оцелена с куршум в гърлото. Тя умира на паважа, докато други протестиращи се опитват да й помогнат. Нейната смърт потресе света.

Хомейни се завърна от Париж и направи своята революция преди 30 години. Тогава народът му беше беден и гладен, а хората около шаха се смятаха за недосегаеми. Отчаяните народи са склонни към крайности. Хомейни бе героят и промените не закъсняха – нефтените концесии на британците бяха обявени за нищожни, а строгите религиозни догми заместиха либералната свободия от годините на Пахлави.

Старият имам обедини иранците. Вече 30 години страната е ръководена от иранци, което в последното хилядолетие не й се е случвало често. Хомейни предизвика великите сили. Ахмединеджад просто се придържа към тази линия. Но тя е прекалено остаряла…

Днес, колкото и да ми е тъжно да го кажа – младите няма да успеят. Изглежда, че гвардейците от Корпуса на пазителите на революцията не изпитват и капка съчувствие към протестиращите. Затова ми стана смешно, когато прочетох анализи, в които се говореше за „революция” и т.н. Това не са събитията в Петербург през 1917-та или в Източния блок през 1989-та. Това по-скоро е площад Тянанмън.

Властта в Иран е прекалено силна, а алтернатива просто липсва. Бунтовете съвсем скоро ще утихнат, а след тях ще започне свирепа саморазправа с хората, които са се осмелили да протестират срещу законно избрания президент. Битката ще остане по върховете на Иран, а фокусът на политическите интриги ще се измести върху въпроса – Кой ще наследи Хаменей, за който се говори, че е болен?

Който и да е той ще трябва да уважава повече мнението на хората под 30-годишна възраст, които са 75% от населението на Иран(което е общо около 70 милиона). Защото в 21 век, цензурата в една огромна държава не може да победи високите технологии и интелекта. Дори и никога повече чуждестранен журналист да не стъпи в Техеран, ние ще научаваме какво се случва там чрез клипове от мобилни телефони на младежи със западни прически.

Или както пее покойният рапър 2 Pac в Changes: “Things’ll never be the same.”