Трябваше ли Станишев да прекрати визитата си в Москва?

Когато турският премиер Реджеп Таип Ердоган напусна демонстративно форума в Давос, след изказване на Шимон Перес, неговият рейтинг в Турция скочи с повече от 10 процента през февруари.

Когато испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос си тръгна демонстративно от Сирт, след като прекара 10 часа пред палатката на Муамар Кадафи през 2005-та, Либия се почувства длъжна да замаже дипломатическия гаф с добро отношение към Испания, рефлектиращо в задълбочаващите се търговски връзки между двете страни.

Ако българският премиер Сергей Станишев си беше тръгнал демонстративно от Москва, позовавайки се на „неотложни ангажименти, свързани с европейското членство на България”, това със сигурност би му донесло много повече имиджови дивиденти от стотиците оранжеви хора с метли, които чистят предизборно София по нареждане на кризисен щаб. Достатъчно беше и да “намекне”, че ще си тръгне, след като не получи никакви обяснения защо любезният му домакин Дмитрий Медведев отлага срещата си с него. Точно както направи Хосе Мария Аснар при посещението му при Кадафи, който толкова много обича да унижава гостите си, които чакат часове пред палатката му. “Ще прекратя посещението си при най-малкото закъснение на домакина си”, каза тогава испанският премиер.

Да, българският премиер нямаше да бъде посрещнат като герой в София, нито пък вероятно Москва би разчела този знак като нещо, за което да се извини, но със сигурност едно „реципрочно действие” от страна на екипа на Станишев, можеше да се превърне в кулминация на „отстояване на българския интерес”, както обичат да се изразяват политиците ни напоследък в контекста на отношенията с Русия.

Българският национален интерес обаче претърпя поредното си малко унижение и доказа за пореден път, че родните политици не умеят да действат със замах на международната сцена. След края на форума „Природен газ за Европа”, се създаде впечатлението, че София е поела по-твърд курс към Москва(колкото и изненадващо да звучи това), което прозираше в думите на президента: „Газпром да зачита суверенитета на България”.

Това изречение не е изненадващо, защото най-важният гост на президентския форум беше председателят на ЕК Жозе Барозу, а и като цяло позициите на „Газпром”, който от десетилетия извива ръцете на своите клиенти днес са сериозно разклатени. Знакът дойде от Ашхабад, където стана ясно, че Туркменистан, който в миналото осигуряваше една трета от газа за СССР вече се оглежда за клиенти в Европа, а по коридорите на щаб-квартирата на НАТО в Брюксел вече се говореше, че „много скоро” руски дипломати ще бъдат обвинени в шпионаж и ще бъдат експулсирани – това се случи онзи ден.

Станишев обаче нямаше смелост да си тръгне. Той остана „пред кабинета” на Медведев още 24 часа, без никакви обяснения. Просто чакаше. Как тогава да повярваме, че в Москва „българският национален интерес е бил защитен”?