София в машината на времето
В София съществува машина на времето. Или ако парафразираме думите на Левски: „Времето е в София и София е във времето”. Или ако парафрезираме Хърбърт Уелс и неговата въображаема машина на времето, пресъздадена във филма „Машина на времето”: „Кой си ти човеко, за да оспорваш толкова години еволюция?!”.Не знам дали 130 години са достатъчни, за да може един град като София да еволюира по такъв начин, за да не се оспорва от хората, но единственият човек, който няма да парафразираме е чешкият професор по българистика Константин Иречек. Но да си довърша мисълта за времето.
Преди 131 години България се освободила от Османско робство. Избрала си княз, а този човек трябвало да бъде посрещнат тържествено в градски условия, по възможност в столица.
- Идете, идете в България, все ще ви остане един романтичен, младежки спомен!, така според Симеон Радев, канцлерът Бисмарк „окуражил” силно притеснения Батенберг преди отпътуването му за България.
Не знам как се е чувствал 22-годишният Алесандър след тези думи, но със сигурност предполагам какви мисли са нахлули в младата му глава, след като е видял новата си столица – разположена почти в центъра на Княжеството, по това време, София била едно малко село, което изобщо не предполагало, че 130 години по-късно ще се превърне в едно много по-голямо такова.
Населението било 20 хиляди души, като според описания на Иречек, на 1000 мъже се падали 684 жени. „По-голямата част от тях носят селски дрехи”, свидетелства чехът, а ние му вярваме и се усмихваме, защото си знаем, че машината на времето е пренесла този автентичен селски дух в наши дни. С леки метаморфози – сега не всички са селяни, а имаме и граждани, но от „селски тип”, така както имаме и селяни, но вече от „градски тип”.
Първата зима, след „дохождането” на княза София изглеждала крайно лошо – пише Иречека – новоизгорели сгради, просторни кални поля, неравни купища от глина – „в дъждовно време колите затъваха по калните пътища. Теренът на улиците беше или грапав калдъръм от твърди речни обли камъни, или само природна глина, която в дъждовно време омекваше и зимно време се обръщаше в бездъмна кал с дълбоки гьолове”. 130 години по-късно, лошата машина явно е копирала и пътищата…
Но да спрем с описанието на Иречек за качеството на тогавъшните пътища. Да видим каква е била тяхната ширина. В „Пътувания по България”, четем че главната пътна артерия в новата столица била чаршията. Била крива, едвам достатъчна за две коли, с високи тротоари, за които имало място само за един човек.
И не само това – „От страните се намират малки отворени дюканчета, а викането на продавачите трае досред нощ”, продължава чеха, който по-късно ще стане за кратко министър и допълва впечатленията си: „По улиците се скитат стотици кучета, главно около касапниците и кръчмите. Нощем на глутници се гонят по пустите места между къщите, а лунна нощ със своето жално виене не оставят да се спи”, отсича Иречека и приключва пътеписа си.
След това кратко описание, си мисля, че не е нужно Бойко Борисов да чете Иречек. Но със сигурност, ако прочете романа на Х. Уелс, ще заподозре творението на Хартдеген(откривателят на машината на времето) и БСП в конспирация срещу града. 130 години след обявяването му за столица.
