Локърби – голямата тайна на ЦРУ

Терористичният атентат над шотландското село Локърби на 21 декември 1988 година отне живота на 270 души. Според шотландски съдебен състав, заседавал в Холандия, отговорен за кървавата баня в британско небе, е либиецът Абдел Басет ал Меграхи, който беше осъден след сравнително бързо производство през 2001 г. 

Оттогава в Европа за “Локърби” се говори рядко, а политиците на Стария континент, особено тези във Великобритания, отричат всякаква връзка между процеса във военната база “Кемп Зейст” и делото срещу българските медицински сестри в Либия. 

В същото време директните асоциации между двата процеса са факт. Бих могъл да ги обобщя с думите на Ханс Кьохлер, специалния пратеник на ООН на делото срещу Меграхи – “докато Европа и САЩ не са готови в никакъв случай да признаят сериозните недостатъци в делото “Локърби”, позицията на британското и българското правителство и ЕС срещу присъдата в Триполи не е правдоподобна”.

В разследването “Локърби – голямата тайна на ЦРУ”, получило първа награда в категория “Разследване” на Медийния фестивал в Албена 2007, ще се опитам да се присъединя към малкото журналисти в света, които са амбицирани да повдигнат завесата за истината на атентата над “Локърби”.  Какво всъщност се случва на 21 декември 1988 година? Кой седи в дъното на този атентат и защо роднини на жертвите продължават да търсят истината за смъртта на своите близки? Какво знае ЦРУ по въпроса и какво е било прикрито според един бивш агент, разследвал атентата над “Локърби”.

На 21 декември 1988 г., няколко минути след като преминава границата между Англия и Шотландия, на борда на “Бойнг 747″ на американската авиокомпания “ПанАм” избухва бомба. 

В резултат на детонацията пилотската кабина се “откъсва” от самолета. Получава се разхерметизация, температурата пада до минус 50 градуса; белите дробове на пасажерите замръзват за около 100 секунди, всички течности се превръщат в шрапнели, които политат във въздуха и пробиват телата. Много от хората са засмукани от въздушната струя, други, които все още не са били свалили коланите си, се срастват със седалките. 243 пътници, 16 души екипаж и 11 жители на шотландското село Локърби, върху чиито къщи пада самолетът, не доживяват коледната нощ на 1988 година. 

Сред жертвите е 24-годишната британка Флора Суайър, която отивала на гости на американския си приятел. Баща й Джим разказва, че в момента, когато става атентатът, той организира семейното тържество за Коледа. “Жена ми се обади и ми каза да включа телевизора. На екрана видях тези ужасни картини от катастрофата над Локърби. Дъщеря ми Флора трябваше да е на този самолет и ние изпаднахме в паника, но първо искахме да се убедим дали става дума за този полет, защото часът, в който беше излетял, се разминаваше с първоначалното разписание. Но за съжаление се оказа, че това е именно нейният самолет…”, спомня си господин Суайър.

 

Разследващите органи събират всички отломки, разпръснати в радиус от 120 километра и бавно възстановяват самолета. Докладът, който излиза през 1990 г., заключава, че “взривът е причинен от детонация в багажното отделение”. Скоро става ясно, че бомбата е била монтирана във вътрешността на касетофон, поставен в куфар.  

 
Няколко седмици по-рано службите за сигурност на Западна Германия след дълго наблюдение разбиват няколко тайни квартири, за които се предполага, че са свърталища на терористи. В операцията, известна с кодовото име “Есенни листа”, са арестувани палестинци, за които се смята, че са членове на групировката “Народен фронт за освобождение на Палестина – Главно командване”. Неин лидер е Ахмед Джибрил, бивш армейски генерал от Сирия. 

При обиска германските специални части се натъкват на няколко касетофона, които са пълни с експлозиви. Марката е “Тошиба”, същата, в която е скрита бомбата, за която се твърди, че е взривила полет 103 на “ПанАм”. 

Повече от година основният заподозрян за атентата е организацията на Джибрил.

 
Кой обаче е бил неговият поръчител? 

 
Отговор на този въпрос потърсих от Робърт Баер, бивш агент на ЦРУ, работил в Индия, Бейрут, Таджикистан и Северен Ирак. Книгата му “Да спиш с дявола” става основа на холивудската продукция “Сириана”, спечелила “Оскар” през 2005 година. В “Сириана” главният герой Боб, изигран от Джордж Клуни, е самият Робърт Баер.

През 1988 година той участва в екипа на ЦРУ, разследвал атентата над Локърби. “Ние разполагахме с предварително предупреждение за Локърби още през юли 1988 година. Имахме данни, че ирански представител на Ислямския корпус на пазителите на революцията е сключил договор с палестинска група с цел да бъде свален самолет. Разузнавателните данни бяха безупречни. Нямаше накъде да са по-добри. Това не беше слух, нито нещо друго, ставаше дума за перфектно разузнаване”, разказва Баер. “След “Локърби” ние събрахме много доказателства, данни за парични трансфери, записи с иранци, които недвусмислено доказваха, че те до някаква степен са били съпричастни със свалянето на самолета на “ПанАм”, уточнява той.

ЦРУ стига до заключението, че 

Иран наема Ахмед Джибрил

за да отмъсти за взривения през лятото на 1988 година ирански пътнически самолет, който бе свален от американска ракета между Иран и Обединените арабски емирства. Това се случи няколко месеца по-рано, на 3 юли 1988 година. На борда на “Полет 655″ имаше 290 пътници. Иранският самолет бе свален над ирански териториални води от ракета земя-въздух, изстреляна от американския военен кораб “Винсънт”. Всички пътници умират на място.

Същевременно разследващите атентата от Локърби се натъкват на нова следа, която ги отвежда в Малта. При подробния оглед на мястото, където е паднал самолетът на “ПанАм”, са намерени части от дрехи и чадър, за които се смята, че са били в куфара убиец. Тези стоки са закупени от малко магазинче в Малта. Според полицейските архиви собственикът на магазина Тони Гаучи се кълне, че си спомня човека, който е закупил въпросните вещи, заради неговото странно поведение.

Малтиецът го описва като висок арабин

който си купил от него бели маратонки, чадър и други вещи. Точно като откритите в Локърби. Месеци наред шотландските следователи разпитват Тони Гаучи отново и отново. През март 1990 година той най-после посочва снимката на палестинския терорист Мохамед Абу Тауб. 

Това потвърждава иранската следа, защото Тауб е част от “Народен фронт за освобождение на Палестина -  Главно командване”, същият, за който се смята, че е нает от Иран, за да отмъсти за сваления самолет. Всичко изглежда ясно – намерени са доказателства, има мотив, свидетели и данни от специални разузнавателни средства. Изведнъж обаче ФБР прави изненадващо откритие. Сред отломките на самолета е намерена миниатюрна пластмаса, не по-голяма от нокът на детски пръст. Американците са убедени, че това е част от таймера, задействал взривното устройство. Именно този таймер насочва следователите към Либия. 

 

Муамар Кадафи също има мотив да отмъсти на Запада заради бомбардировките на Триполи и Бенгази през 1986 година. И така, британските и американските служби започват да убеждават наблюдателите, че “Локърби” всъщност е отмъщението на Кадафи.

 

Събитията се развиват мълниеносно, в Малта отново е привикан на разпит магазинерът Гаучи, но този път на вниманието му е предложена снимка на двама либийски граждани – Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фима. 

Като по поръчка малтиецът разпознава Меграхи като човека, пазарувал в магазина му. За един миг, съвсем неочаквано и нелогично, иранската връзка потъва в небитието. По този въпрос бившият агент на ЦРУ Робърт Баер казва, че причината е проста – било е много по-лесно да бъде обвинен Кадафи, отколкото Техеран.  

“По това време ние можехме да наложим блокада на Либия, можехме да рискуваме с война срещу Либия, но не и с Иран. Иранската връзка беше покрита. Качественото разузнаване на Иран беше изолирано и никой не желае да говори за това, дори и днес”, признава американецът.  

Обвиненията срещу Меграхи и Фима не закъсняват. Въпросът обаче е дали тези обвинения се базират на солидни доказателства?

Абдел Басет ал Меграхи и Амин Халифа Фима са служители на либийските авиолинии в Малта. Според професор Робърт Блек от Единбургския университет, един от най-уважаваните шотландски юристи, Меграхи е бил добре известен на американските тайни служби. 

“Много преди Локърби САЩ наложиха търговски санкции срещу Триполи. Повечето самолети в либийските авиолинии бяха “Боинг”. За да ги държи в небето, Либия се нуждаеше от резервни части. Това беше основната роля на Меграхи – да нарушава санкциите и да снабдява Джамахирията с резервни части. В това си качество той е бил добре познат на ЦРУ и аз мисля, че накрая ЦРУ са се нуждаели от изкупителна жертва, която да поеме отговорността за Локърби. Това беше Меграхи”, казва Робърт Блек. 

Днес проф. Блек е отявлен критик на работата на съда по делото “Локърби”, макар че в миналото той бе смятан за идеолог на този безпрецедентен процес. По времето, когато Меграхи е обвинен, Блек няма подозрения, че  

либиецът е жертвено агне  

Лондон и Вашингтон се готвят за дело. По препоръка на професор Блек за място на провеждане на процеса е избрана Холандия и бившата американска военна база “Кемп Зейст”, която е обявена временно за британска територия. 

Кадафи се съгласява либийците да бъдат подведени под отговорност по шотландското законодателство. Съдът започва да заседава на 3 май 2000 година. 

Аргументите на обвинението са сложени на масата – доказателство номер 1 е част от таймер, не по-голяма от нокът на пръст.

 

Според американски прокурори този таймер е един от общо двайсет, които през 1985 година са били продадени на либийското разузнаване. Въпросните барометрични таймери, които се задействат на определена височина на полета, са произведени в Швейцария в ателието на Едуин Булие. Той впрочем отрича, че е продавал от тези устройства само на либийците.

Днес това доказателство се оспорва и от Джим Суайър, ръководител на сдружението на британските роднини на загиналите при атентата. Той твърди, че частта от таймер е била открита в началото на 1989 година. Тя е била запечатана от полицията в специална опаковка, на която е бил поставен етикет “овъглена тъкан”. Години по-късно торбичката се появява в съдебната зала, но на нея вече има друг етикет “овъглени отломки”. Никой не признава, че етикетът е бил сменен. “Съдът така и не установи и не тества този таймер дали наистина той може да задейства експлозив. Това не беше доказано. След края на процеса бяха проведени опити, при които различни количества експлозив бяха взривявани по сходен начин на истинския взрив на борда на самолета. Целта беше да се разбере дали ще останат някакви остатъци от взривните устройства. Резултатът беше просто черна пепел заради температурата и силата на експлозиите”, изтъква Джим Суайър, бащата на загиналата Флора Суайър. 

Той допуска, че ЦРУ просто е “подметнало” доказателството, за да натопи либиеца. Международните наблюдатели и юристите, които следят процеса, са сигурни, че при наличието на толкова силни аргументи срещу частта от таймер това доказателство на обвинението няма да издържи в съда. Такова е и мнението на специалиста по взривовете Робърт Баер, бивш агент на ЦРУ.  

 

“Аз прекарах 21 години в ЦРУ. През повечето време съм се занимавал с експлозиви. Идеята, че можеш да изчислиш кога точно ще избухне бомба, която е била поставена в Малта, направила е две спирания… Никой експерт по експлозиви не може да изчисли точно кога ще избухне. Знаете ли, че най-лошият начин да организираш този атентат е да заложиш бомбата в Малта. Имам предвид, че по-подходящо е летище “Хийтроу”, където повечето от служителите са мюсюлмани и врагове на САЩ. Така че, ако ще правиш подобна добре замислена операция, започни я от Лондон. Но британците никога не биха признали, че това летище е било опасно. Това е една от причините те да не приемат доказателството, че бомбата е била заложена в Лондон”.

Обвинителите обаче не се съмняват, че бомбата е била заложена в Малта, където са работили обвиняемите Меграхи и Фима. На свидетелската скамейка сяда магазинерът Тони Гаучи, от чийто магазин са били закупени стоките, намерени в куфара бомба. Същият този Гаучи преди години бе посочил като купувач палестински терорист, но след това смени показанията си и “разпозна” Меграхи. Робърт Блек е сериозно объркан от разминаването в

твърденията на основния свидетел:

“Продавачът никога не е идентифицирал Меграхи като този, пазарувал въпросните стоки. Той просто каза, че либиецът много наподобява на този човек. Нека да е ясно – нито преди, нито след процеса малтийският продавач не каза конкретно дали разпознава Меграхи или не. Той описа човека, на койгото е продал стоките. Според Гаучи той е бил най-малко на 50 години, а ръстът му е бил над метър и осемдесет. Към тази дата Меграхи е бил 36-годишен и висок метър и седемдесет. Това е разлика, по-голяма от 10 сантиметра”.  

Съдебният процес в “Кемп Зейст” започва да прилича все повече на фарс. Професор Робърт Блек не е единственият човек, който усеща, че тезите на обвиненията звучат крайно неубедително. Роднините на загиналите над Локърби британци също започват да се съмняват в прозрачността на делото.

 

На 31 януари 2001 година съдиите са готови със своето решение. Абдел Басет ал Меграхи е признат за виновен и осъден на доживотен затвор, а Ал Амин Халифа Фима е оправдан. Тази присъда е един голям провал, убеден е професор Блек.

“Според мен нито един нормален съд не би се задоволил с тези доказателства, за да отсъди, че Меграхи е виновен. Мисля обаче, че шотландските съдии на процеса бяха приели позицията, че ще е изключително смущаващо за шотландската съдебна система и специално за главния прокурор, ако никой от двамата обвинени либийци за атентата над Локърби не бъде осъден. По този начин, съзнателно или не, съдиите се провалиха, за да избегнат именно това притеснение.

Доказателствата, които бяха представени в рамките на процеса “Локърби”, бяха пълни с толкова

неточности, дупки и противоречия

че нито един нормален човек не може да е сигурен без съмнение, че Меграхи е виновен.” 

Джим Суайър и роднини също са смутени от присъдата, която според тях не им доказва по безспорен начин защо са загинали техните близки. Въпреки това обаче семейство Суайър приема компенсациите в размер на 10 млн. долара, които Либия започва да изплаща на всяка една от пострадалите фамилии. 

 

 

Меграхи е вкаран в шотландския затвор “Барлини”, където първоначално е изолиран в помещение, построено специално за Муамар Кадафи и известно като “Кафенето Кадафи”. В момента той е в затвора “Гринък”. Реших да го посетя там в деня за свиждане. След дълги разговори с бивши и настоящи адвокати на либийския затворник, които продължиха няколко седмици обаче, бях посъветван от адвокат Тони Кели да не правя опит за среща с Меграхи, защото “не е възможно на този етап да се говори с него”.

През 2003 година Меграхи подава молба в Шотландската комисия за преразглеждане на присъдите с мотив, че е жертва на съдебна грешка. Целта е случаят му да бъде пренасочен към Върховния съд на Шотландия, който да инициира ново дело. Това е причината либиецът да не е проговорил по темата. До края на юни ще има решение по искането за обжалване.

България също има интерес от по-голяма яснота на случилото се над Локърби. Както подчерта проф. Ханс Кьохлер, специалният пратеник на ООН на процеса срещу Абдел Басет ал Меграхи, “докато Европа и САЩ не са готови в никакъв случай да признаят сериозните недостатъци в делото “Локърби”, критиките на британското и българското правителство и ЕС срещу присъдата в Триполи губят тежест”. С други думи, Либия би била много по-склонна да освободи сестрите, ако шотландският съд признае, че няма улики, с които да държи Меграхи в затвора.

—

В атентата срещу Локърби също има българска следа. За да се убедите, натиснете тук.