Обръч от въпроси

 

Преди няколко дни рейтингът на Лейбъристкото правителство на британския премиер Тони Блеър достигна най-ниските си стойности. Една от основните причини е, че в средата на миналия месец лейбъристите представиха на журналистите списък с фирми на най-богатите дарители в последната предизборна кампания на Блеър. Оказа се, че няколко частни лица наляли над 10 милиона паунда в партийната каса. Това накара доста англичани да се отдръпнат от лейбъристката партия. Други обаче приеха тази информация като доказателство за коректността и прозрачността, заложена в партийната политика.

Пред всичко това прословутите думички за обръча от фирми, което бяха изречени от лидера на ДПС Доган в “Шоуто на Слави” преди парламентарните избори звучат меко казано несериозно. Тези думички, които се превърнаха в понятие и дори нарицателно за непрозрачност нямат никаква стойност, въпреки значението, с което бяха натоварени от медиите.

Причината за тяхната маргиналост е липсата на конкретика. Просто с изказването си Доган не каза нищо ново. Въпреки това обаче медиите започнаха да тълкуват  това като признание, едва ли не като крупно разкритие, каквото никой досега не бил правил и никой не изричал на глас. Благодаря на господин Доган, че ми каза, че политиците крадат, че се облагодетелстват от властта и се финансират по съмнителен начин…

В същото време логичните и прости въпроси не бяха зададени – какъв е този обръч всъщност? Какви и кои са тези фирми? Не бяха зададени и тази дискусия не попадна в дневния ред на обществото, въпреки, че повечето журналисти, които отразяват работата на парламента много добре знаят коя фирма до кой депутат или сътрудник на ДПС е близка.

Вместо това мастити анализатори и коментатори продължават да характеризират Доган като “единственият професионален политик”, “най-големият играч” и т.н. Добре, но в никакъв случаи не съм съгласен този човек да определя средата, в която живея. Просто не ми е симпатичен. Изглежда неискрен и подмолен. Има повече вид на селски хитрец, отколкото на професионален политик.

Всъщност защо управлява Доган? Защо няма консенсус между българските партии по приоритетни за България теми, които е логично да бъдат обединяващи?  Защо този човек трябва да основополага изграждането на административния капацитет на страната, които е нужен за ефективното интегриране в ЕС? Защо налаганите от него неуки и необразовани чиновници управляват и четирите министерства, които ще разпределят милиардите от европейските фондове? И защо държи електоратът си, съставен главно от клети хорица в изолацията на социалната нищета и тежкия изнурителен труд?

Всъщност необразованият, инертен човек е най-лесно манипулируем. Това е сигурно и причината Доган да няма интерес неговият електорат да стане по-светски и отворен към света. Защото ако облечеш и дадеш образование на един български турчин той ще отвори очите си и за другия свят и другия живот. Животът извън тютюневата нива, жълтите стотинки и партийните команди.

От безочливостта на хора като Доган, които явно са се помислили за нещо като полу-богове печелят само един “обръч от фирми” и налудничави белокоси мъже със строг поглед, отсечени движения и креслив глас като Волен Сидеров.

А губим всички ние…

Имаме три варианта. Първият вариант е да регламентираме законово забраната наши сънародници, които не живеят в страната да имат право на глас .  Вторият вариант е всички заедно да гласуваме на изборите за партии, които не носят етнически заряд. Третият вариант е най-невъзможен – основните партии да се обединяват в името на националните приоритети, което да обезмисли ролята на подмолния балансьор.

Мит е, че Доган е толкова опитен и зрял политик. Неговата партия не е виряла в условията на реалната демокрация по западен образец, която да е калила мисленето на политика с основните принципи на връзката власт-медии. Ако беше обратното Доган никога не би нападнал толкова необмислено и рязко медиите, защото би си дал ясната сметка, че утре тези същите медии ще разкрият целият обръч от фирми, за които той говори. Всъщност, прави са анализаторите-мастити – Доган е най-големият играч. Но не защото е умен, а защото другите са глупаци.

В същото време в Англия лейбъристът Тони Блеър отива към края на политическата си кариера заради това, че назова своя собствен обръч от фирми. Но да не забравяме, че там  и медиите превръщат играчи като Блеър в политически трупове за броени часове.