Мястото на Борисов на голямата шахматна дъска

Докато всички очакваме корупцията и организираната престъпност най-после да бъдат респектирани, а европейските фондове да потекат отново, на външнополитическия фронт, България започва да изглежда много странно.

Непосредствено след изборната победа на „ГЕРБ” отбелязахме, че в чужбина Борисов се приема със сдържано любопитство, за което свидетелство беше фактът, че в изборната нощ единствено посланикът на Франция Етиен Дьо Понсен поздрави лично генералът в НДК.

За да затвърди образа си на алтернатива на Тройната коалиция, Борисов адресира именно към Русия първото си външнополитическо послание, което се оказа доста гръмко. 4 дни след съкрушителната победа срещу БСП и ДПС, Борисов поиска в писмо до Петър Димитров да спрат всички преговори за доставка на природен газ от Русия за България. Според Борисов, в партия ГЕРБ постъпват тревожни сигнали, че се предприемат действия против държавните интереси по тези сделки.

След това последваха няколко категорични изказвания за спиране на строежа на АЕЦ „Белене”, което накара Москва да се размърда и лично Путин да обяснява на неопитния български премиер как седят нещата.

Така, само за 22 дни след кратка среща в Полша, позицията на България по енергийните проекти вече е променена и смекчена.

“Не може да се каже, че е имало натиск, защото г-н Путин е един изключително опитен и, бих казал, професионален политик, вече толкова години е във властта. Европейските лидери се отнасят с изключително респект и е привилегия да направиш среща с него”, коментира Борисов след срещата си с Путин в началото на месеца.

След което в пълен контраст с позицията си от преди два месеца каза, че „България не вижда проблем с реализацията на „Южен поток”.

Днес различно звучи и позицията по отношение на АЕЦ „Белене”. В интервю пред „Труд” виждаме категоричната метаморфоза: „Искам експертите да ми докажат, че от тези проекти България ще печели и ги подписвам веднага”.

Вероятно, никой не се е съмнявал, че колкото и широк да е гърбът на българския министър-председател, той не може да си позволи подобна гръмкост по отношение на Москва. Защото имиджовите ходове навън не се измерват с гръмки думи, които геополитически не могат да бъдат аргументирани.

Ако в очите на българите, Борисов е човекът, който може да напляска лошите, на голямата шахматна дъска бившият главен-секретар на МВР е нова фигура, която трябва да внимава в своите ходове, за да не се превърне просто в пешка, от която нищо не зависи. Още повече, че също както и в уличния бой до трафопоста в Банкя, така и в международните отношения, по-силният изяжда по-слабия и той започва или да мълчи, или да се подмазва.

Отношението на Бойко Борисов към Меглена Кунева също издава неподготвеност по отношение на механизмите, по които работи Европейския съюз. Аргументът му, че Кунева не е достойна за втори мандат като член на ЕК, защото „не критикувала достатъчно Тройната коалиция” отново показва липса на дълбочинен поглед във външната политика на премиерския екип. Това изказване само по себе си вероятно е накарало Жозе Барозу да се усмихне, защото и най-нисшия чиновник в Брюксел знае, че комисарите не се месят във вътрешните работи на държавите, от които идват, защото комисията е наднационален, общоевропейски орган.

И ако бъдещият български комисар, дори и в лицето на Румяна Желева, която до момента е най-тихият министър, отиде в Брюксел с мисълта, че ще изразява позиции по национални въпроси, не трябва да се учудваме, ако тя бъде изолирана или получи маргинален ресор.

Желева изгради образ на най-анонимният министър в правителството до този момент, което издава или неподготвеност, или пълно подчинение на Бойко Борисов. Затова няма да се изненадам, ако Желева получи ресор, който да е създаден специално за нейното портфолио, колкото и бедно да е то.